ПРОТЕСТИТЕ
I. ХАРАКТЕР НА ПРОТЕСТИТЕ
Българският бунт срещу консенсуса
Иван Кръстев
Желанието на Европейския съюз да конституционализира бюджетните рестрикции и да премахне ключови икономически решения от сферата на политиката почива на здрава логика. В крайна сметка обща валута без споделено политическо пространство може да оцелее единствено, ако изборът на ново национално правителство не води до промяна и на основните макроикономически политики.
Защо популизмът се размина с народа?
Даниел Смилов
Партиите в България се превърнаха в де-идеологизирани, лидерски, популистки образувания, чиято основна функция е да отразяват ситуационно промени в настроенията на хората и да ги капитализират електорално. ГЕРБ бе кулминацията на тази еволюция: Борисов стана едновременно кауза, програма и организационен принцип на партията си, плюс гарант за честно и почтено управление. Парадоксът тогава е защо популизмът се размина с народа, как стана така, че толкова харесван и дори обичан лидер бе отхвърлен от суверена си?
Протестът, разбран чрез метафори
Деян Кюранов
Докато протестът беше икономически, той имаше сила и бъдеще. Щом се превърна в политически, загуби и двете. Малкото граждански победи дойдоха на висока човешка цена.
Неочаквани сглобки или дефицитите на публичния език
Мила Минева
Как от разказа за гражданите и индивидуалните права протестите прескочиха към езика на национализма или имаме ли език, на който да говорим за "общ интерес"...?
Медиите и синдромът на огледалото
Ружа Смилова
Как все по-тясното напоследък взаимно привличане и обвързване на медии и политика превърна медиите от говорещо „езика на народа“, но глухо за гласовете на гражданите безкритично огледало на управляващите, в криво огледало на протестиращите? Преодоляване разминаването между език и послание е предизвикателството, на което и медиите, и политиците трябва да търсят отговор, ако искат да си върнат доверието на гражданите.
II. А СЛЕД ПРОТЕСТИТЕ НАКЪДЕ?
„Новите” дрехи на „старите” партии
Даниел Смилов
За първи път от дълго време насам, тези избори като че ли няма да доведат до създаването на нов, мощен и траен политически субект. В този смисъл, най-силният политически ефект от протестите трябва да бъде търсен в програмите и организацията на съществуващите партии, които условно наричаме “стари” – макар някои от тях да не са съществували повече от десетилетие. Какви ще са тези ефекти?
Гласоводител и за идващите избори
Георги Ганев
Гласоследител и Гласоводител 2013: кой ви е представлявал в миналия парламент? До кого сте най-близо за следващия?
Исландски експеримент
Антоанета Приматарова
Опитът за създаване на нова конституция на Исландия от обикновени граждани при възможно най-широко тяхно участие прибързано бе рекламиран като успешен модел за упражняване на пряка демокрация, но вече трета година остава на ниво експеримент с оспорвана легитимност и слаби шансове да получи необходимия широк консенсус. Невъзможността експериментът да завърши с приемане на предложената още през 2011 г. проектоконституция не означава автоматично дискредитиране на опитите за широко консултиране на гражданското общество по ключови теми и политики.
III. СВЕТОВНИ ВЪЛНЕНИЯ С МЕСТЕН ПРИВКУС
Казусът „Хизбула“
Димитър Бечев
Случаят с атентата в Сарафово може и да изглежда затихнал за момента, но не е забравен. Той ще продължи да влияе на отношенията на ЕС с Израел и САЩ. България прехвърли проблема в Брюксел, но общоевропейският подход към групировката Хизбула зависи от развоя на събитията в Сирия.