CLS Blog

Динамика на българския стандарт на живот спрямо средния европейски

През миналата седмица излязоха първите данни на Евростат за 2011 за показателя, който е считан за най-доброто приближение на материалния стандарт на живот - брутен вътрешен продукт на човек от населението по стандарт на покупателна способност. Разбира се, по стара българска традиция, единственият вълнуващ въпрос беше дали България продължава да е най-бедната страна в съюза по този показател.
Отговорът е да. И дотам.

И понеже за мен фактът, че България продължава да е най-бедната в ЕС не е никаква изненада и за мен заслужаващото внимание и коментар събитие би било ако някой път България не е най-бедната, фактът на тези 45% стандарт на живот в България в сравнение със средния в ЕС-27 е само началото, не края, на мисленето по въпроса.

И понеже съм макроикономист знам, че нещата с националния доход, особено в реалното му измерение, особено в сравнение с доходите на други нации, се променят сравнително бавно, съм свикнал да гледам динамиката на нещата - с колко те се променят във времето. Да, България е най-бедна в ЕС-27. Но колко най-бедна? Има ли някаква промяна в съотношението на реалния доход на калпак в България и този средно в ЕС-27 или това съотношение си стои ниско, но и непроменено?

Накратко, променя ли се съотношението на реалния доход на човек по покупателна способност в България спрямо ЕС-27 във времето? И ако се променя, как тази промяна се сравнява с промени в този показател за другите страни в Европа?

Избрал съм два момента, които да служат за първа стойност на този показател и да бъдат сравнявани със стойността му през 2011. Първият е 1997 - годината, в която България фактически започна да полага усилия да се присъедини към евроатлантическата общност и по тази причина годината, от която насетне изобщо може да се обсъжда дали България настига, изостава, стои на едно ниво или нещо подобно. Вторият е 2007 - годината преди началото на световната финансово-икономическа криза, в която целият свят беше влязъл вече в началото на 2008 (а рецесията в САЩ официално е датирана като започнала през декември 2007).

Та сравнението на 2011 с първия момент ни дава идея как се развива в относително дългосрочен план “сближаването” по реален доход на човек по покупателна способност на България с ЕС. Сравнението на 2011 с втория момент ни дава идея как се развива това “сближаване” в годините на световна и особено значителна европейска криза. Това второ сравнение е особено важно, защото е добре известен факт от икономическата история, че бедните днес страни са изостанали от богатите не защото не смогват да растат като тях през добрите времена (напротив, като цяло растат по-бързо, когато конюнктурата е благоприятна), а защото регистрират много по-дълбоки и продължителни стопански сривове през лошите времена. Именно през лошите времена си проличава дали една икономика има потенциала и, особено важно, устойчивостта, за да настига.

Та, използвайки базата данни на Евростат за този конкретен показател, и правейки съответни изчисления, за да сравним с колко се е променило съотношението Национален/ЕС-27 доход на човек по покупателна способност за 2011 спрямо 1997, виждаме следното:


Промяна в съотношението Национален/ЕС-27 доход на човек по покупателна способност 1997-2011, в проценти:



Видно е, че за 14-те години откак България тръгна по пътя на евроатлантическата интеграция, нейните темпове на настигане на средното европейско ниво на покупателна сила на доходите са сред най-бързите измежду страните-членки и кандидатки за ЕС, както и трите страни от ЕФТА (Исландия, Норвегия и Швейцария). Да, България продължава да е най-бедна (ако не броим Западните Балкани), но е все по-малко по-бедна.
Второто сравнение е с годината преди началото на световната криза:
Промяна в съотношението Национален/ЕС-27 доход на човек по покупателна способност 2007-2011, в проценти:

Видно е, че и в четирите години на криза България продължава да настига и отново е в петицата на най-бързо настигащите. С други думи, за разлика от предшини кризи, в днешните лоши времена, поне засега, България не губи позиция. Това показва значително по-голяма устойчивост на способността за настигане, отколкото страната е демонстрирала през предходния… ами около век и повече.

Накрая, поради различните твърдения, че за какво ни е всичко това, след като видите ли, гърците дори при тази тяхна криза продължават да си живеят много по-добре от нас, предлагам една последна графика. На нея е проследено във времето колко пъти ЕС-27 и Гърция са по-богати от България по показателя доход на човек по покупателна способност.

Колко пъти са по-богати ЕС-27 и Гърция от България по доход на човек по покупателна способност?



Да, наистина, и ЕС-27, и Гърция продължават да са по-богати от България. Но тази динамика дали ни казва нещо?
Икономически перспективи