Датиране на българските пергаментови ръкописи. Статистико-икономически аргументи.


СЕМИНАР

СТОПАНСКА (СОЦИАЛНА) БЪЛГАРИЯ:

БЪДЕЩЕТО ПРЕЗ КУЛТУРАТА НА МИНАЛОТО

  

Уважаеми колеги,

Центърът за либерални стратегии има удоволствието да Ви покани на поредната сбирка на семинара:

  

16 юни 2010 (сряда), 17.30ч.

Център за култура и дебат Червената къща

Ул. „Любен Каравелов” 15

  

Датиране на българските пергаментови ръкописи.

Статистико-икономически аргументи.

Йордан Табов

(Институт по математика и информатика, БАН)

 

 

 

 

 

 

Датиране на българските пергаментови ръкописи.

Статистико-икономически аргументи

 

Йордан Табов

Институт по математика и информатика, БАН

 

(По материали от доклада на Й. Табов, М. Добрева и С. Христова A Novel Comparative Study of the Dating of Bulgarian Parchment Manuscripts, изнесен пред Qualitative and Quantitative methods in Libraries International Conference 2009)

  

            Не може да се каже, че нарастването на броя на хартиените ръкописи през ХІV-ХV в. е останало незабелязано от изследователите. Много от тях приемат, че именно по това време по нашите земи хартията измества пергамента. 

В същото време аналогичният процес в Западна и Централна Европа обикновено се отнася от специалистите към ХV-ХVІ в. Обаче “закъснението” в отстъплението на пергамента в Западна Европа спрямо Източна не e логично: използваната на Балканите хартия е била вносна – западноевропейска, следователно по-скъпа отколкото там, където е произведена, докато суровината за пергамента – кожите - са били по-евтини. Къде изместването на пергамента от хартията е протичало по-бързо и е завършило по-рано – на Балканите или в Западна и Централна Европа? Към този проблем е насочен настоящият доклад. За изследването му предлагаме специфичен количествен инструментариум.

Резултатите от нашите изследвания ни насочват към следното най-вероятно обяснение на откритите аномалии и противоречия: в България, както и на други места в Европа писането на пергамент е продължило още дълго време след 1400 г., и немалко ръкописи от този период са достигнали до нас, но те са датирани неправилно, с по-стари дати. Според нас обхватът на подобна хипотеза би трябвало да бъде разширен върху руските и южно-славянските ръкописи. Би трябвало да се преразгледат датировките на всички пергаментни ръкописи, като се изключи априорното ограничение за датировка на пергаментните ръкописи преди началото на ХV в.