CLS microANALYSES 1

брой 1, април 2013


Web Version  |  Update preferences  |  Unsubscribe

 
 
 

 

Facebook icon

Like

 

Twitter icon

 

Tweet

 

Forward icon

 

Forward

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

 

ПРОТЕСТИТЕ

 

 

I. ХАРАКТЕР НА ПРОТЕСТИТЕ

 

 

Българският бунт срещу консенсуса

 

 

Защо популизмът се размина с народа?

 

 

Протестът, разбран чрез метафори

 

 

Неочаквани сглобки или дефицитите на публичния език

 

 

Медиите и синдромът на огледалото

 

 

II. А СЛЕД ПРОТЕСТИТЕ НАКЪДЕ?

 

 

„Новите” дрехи на “старите” партии

 

 

Гласоводител и за идващите избори

 

 

Исландски експеримент

 

 

III. СВЕТОВНИ ВЪЛНЕНИЯ С МЕСТЕН ПРИВКУС

 

 

Казусът „Хизбула“

 

 

Център за либерални стратегии

 

www.cls-sofia.org

 

ул."Солунска" 26
София 1000
Тел. (02) 981 89 26,   факс (02) 981 89 25 

 
 

 

брой 1, април 2013

 

 

ПРОТЕСТИТЕ

 

 

I. ХАРАКТЕР НА ПРОТЕСТИТЕ

 
 
 

 

Българският бунт срещу консенсуса

   
   

Иван Кръстев

Желанието на Европейския съюз да конституционализира бюджетните рестрикции и да премахне ключови икономически решения от сферата на политиката почива на здрава логика. В крайна сметка обща валута без споделено политическо пространство може да оцелее единствено, ако изборът на ново национално правителство не води до промяна и на основните макроикономически политики.

 

 

Защо популизмът се размина с народа?

 

   

Даниел Смилов

Партиите в България се превърнаха в де-идеологизирани, лидерски, популистки образувания, чиято основна функция е да отразяват ситуационно промени в настроенията на хората и да ги капитализират електорално. ГЕРБ бе кулминацията на тази еволюция: Борисов стана едновременно кауза, програма и организационен принцип на партията си, плюс гарант за честно и почтено управление. Парадоксът тогава е защо популизмът се размина с народа, как стана така, че толкова харесван и дори обичан лидер бе отхвърлен от суверена си?

 

 

Протестът, разбран чрез метафори

 
   

Деян Кюранов

Докато протестът беше икономически, той имаше сила и бъдеще. Щом се превърна в политически, загуби и двете. Малкото граждански победи дойдоха на висока човешка цена.

 

 

Неочаквани сглобки или дефицитите на публичния език

Мила Минева

Как от разказа за гражданите и индивидуалните права протестите прескочиха към езика на национализма или имаме ли език, на който да говорим за "общ интерес"...?

 

 

Медиите и синдромът на огледалото

 
   

Ружа Смилова

Как все по-тясното напоследък взаимно привличане и обвързване на медии и политика превърна медиите от говорещо „езика на народа“, но глухо за гласовете на гражданите безкритично огледало на управляващите, в криво огледало на протестиращите?  Преодоляване разминаването между език и послание е предизвикателството, на което и медиите, и политиците трябва да търсят отговор, ако искат да си върнат доверието на гражданите.

 

 

II. А СЛЕД ПРОТЕСТИТЕ НАКЪДЕ?

 

 

„Новите” дрехи на “старите” партии

 

   

Даниел Смилов

За първи път от дълго време насам, тези избори като че ли няма да доведат до създаването на нов, мощен и траен политически субект. В този смисъл, най-силният политически ефект от протестите трябва да бъде търсен в програмите и организацията на съществуващите партии, които условно наричаме “стари” – макар някои от тях да не са съществували повече от десетилетие.   Какви ще са тези ефекти?

 

 

Гласоводител и за идващите избори

 
   

Георги Ганев

Гласоследител и Гласоводител 2013:            кой ви е представлявал в миналия парламент?             До кого сте най-близо за следващия?

 

 

 

Исландски експеримент

 

   

Антоанета Приматарова

Опитът за създаване на нова конституция на Исландия от обикновени граждани при възможно най-широко тяхно участие прибързано бе рекламиран като успешен модел за упражняване на пряка демокрация, но вече трета година остава на ниво експеримент с оспорвана легитимност и слаби шансове да получи необходимия широк консенсус. Невъзможността експериментът да завърши с приемане на предложената още през 2011 г. проектоконституция  не означава автоматично дискредитиране на опитите за широко консултиране на гражданското общество по ключови теми и политики.

 

 

III. СВЕТОВНИ ВЪЛНЕНИЯ С МЕСТЕН ПРИВКУС

 

 

Казусът „Хизбула“

 
   

Димитър Бечев

Случаят с атентата в Сарафово може и да изглежда затихнал за момента, но не е забравен. Той ще продължи да влияе на отношенията на ЕС с Израел и САЩ. България прехвърли проблема в Брюксел, но общоевропейският подход към групировката Хизбула зависи от развоя на събитията в Сирия.

 
 
   
         
 

Edit your subscription | Unsubscribe